9.04.2009 г., 21:01

Идва любовта

1.4K 0 5

                                         ИДВА  ЛЮБОВТА

 

                         Ето Я! Идва нашата Чаровница!

                         Усмихната, разкошна, красива.

                         С цветя е пълна нейната кошница,

                         пристъпва леко, като самодива.

 

                        Тя носи небето в очите си сини...

                        ах, тези обичани сини очи!

                        Устните и са с цвета на зорите...

                        ах, тези чудни сияйни зори!

 

                        С нежен дъх съживява тревите...

                        ах, този нежен дъх на трева!

                        Походката и е  като на сърните...

                        ах, тези стъпки на сърна!

 

                       Пристига всякога заедно с пролетта

                       и  поздравява жените с имена на цветя -

                       Виолетките, Розите, Невенките,

                       Маргаритките, Росиците, Цветанките.

 

                      Не забравя и Игликите, Върбинките,

                      Здравките, Незабравките, Малинките.

                      Всички с много усмивки и радост дарява,

                       щастлив живот и любов им пожелава.

 

                      Поднася цветя - този нежен дар,

                      и на всички жени по земята,

                      които със своята нежност и  чар,

                      носят любовта и красотата.

 

                      А ние, очаровани, с пълни очи от възхита,

                      учудено я гледаме и се питаме:

                      Коя е тази красавица? Коя ли е Тя?

                      И изведнъж разбираме - Дошла е ЛЮБОВТА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....