9.04.2009 г., 21:01

Идва любовта

1.4K 0 5

                                         ИДВА  ЛЮБОВТА

 

                         Ето Я! Идва нашата Чаровница!

                         Усмихната, разкошна, красива.

                         С цветя е пълна нейната кошница,

                         пристъпва леко, като самодива.

 

                        Тя носи небето в очите си сини...

                        ах, тези обичани сини очи!

                        Устните и са с цвета на зорите...

                        ах, тези чудни сияйни зори!

 

                        С нежен дъх съживява тревите...

                        ах, този нежен дъх на трева!

                        Походката и е  като на сърните...

                        ах, тези стъпки на сърна!

 

                       Пристига всякога заедно с пролетта

                       и  поздравява жените с имена на цветя -

                       Виолетките, Розите, Невенките,

                       Маргаритките, Росиците, Цветанките.

 

                      Не забравя и Игликите, Върбинките,

                      Здравките, Незабравките, Малинките.

                      Всички с много усмивки и радост дарява,

                       щастлив живот и любов им пожелава.

 

                      Поднася цветя - този нежен дар,

                      и на всички жени по земята,

                      които със своята нежност и  чар,

                      носят любовта и красотата.

 

                      А ние, очаровани, с пълни очи от възхита,

                      учудено я гледаме и се питаме:

                      Коя е тази красавица? Коя ли е Тя?

                      И изведнъж разбираме - Дошла е ЛЮБОВТА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...