Идвам - новият човек

Poetry » Philosophical

711 0 8

Аз във хаоса се скитам

на всемира неразбран.

От звезда една политам

в моя земен океан.

Чак от извора на Тангра,

в изначалния ни век,

ожигосаният с дамга –

идвам – новият човек!

Да пробудя съвестта ви

и в свещената война

в паметта ви миг остане,

миг от славни времена.

С тях в студените ни зими

тежестта да понесем.

Да ни има сто години,

сто по сто – да бъде Ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

airiskra (Искра Радева Николова)

Дано!!!

2010-09-23T10:43:49+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Иване, извинявай, ама още заглавието ти ме разсмя. Спомних си за един виц, в който съпругът-пияница все обещавал на жена си, че от утре ще стане нов човек. А на другия ден невъзмутимо отговарял: "Че какво бе, жена, на новият човек не му ли се пие!"

п.п.: Не ми обръщай внимание на асоциациите - в настроение съм!
Благодаря за хубавото пожелание! Да ни има! Да бъде Ден!

2010-09-22T14:50:41+03:00
velikataniki (Николина Милева)

Поздрави за този стих

2010-09-22T10:44:44+03:00
charodeika (Неделина Кабаиванова)

Да бъде !

2010-09-22T09:07:42+03:00
Eia (Росица Танчева)

"Да ни има сто години,
сто по сто – да бъде Ден!"

Дай, Боже!
Поздравления за хубавото стихотворение!

2010-09-22T08:56:08+03:00