22.09.2010 г., 0:35

Идвам - новият човек

714 0 8

Аз във хаоса се скитам

на всемира неразбран.

От звезда една политам

в моя земен океан.

 

Чак от извора на Тангра,

в изначалния ни век,

ожигосаният с дамга –

идвам – новият човек!

 

Да пробудя съвестта ви

и в свещената война

в паметта ви миг остане,

миг от славни времена.

 

С тях в студените ни зими

тежестта да понесем.

Да ни има сто години,

сто по сто – да бъде Ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано!!!
  • Иване, извинявай, ама още заглавието ти ме разсмя. Спомних си за един виц, в който съпругът-пияница все обещавал на жена си, че от утре ще стане нов човек. А на другия ден невъзмутимо отговарял: "Че какво бе, жена, на новият човек не му ли се пие!"

    п.п.: Не ми обръщай внимание на асоциациите - в настроение съм!
    Благодаря за хубавото пожелание! Да ни има! Да бъде Ден!
  • Поздрави за този стих
  • Да бъде !
  • "Да ни има сто години,
    сто по сто – да бъде Ден!"

    Дай, Боже!
    Поздравления за хубавото стихотворение!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....