Бял рицар, почернен от засъхнала кръв,
ръката си тежка протегна изопнато рязко.
Майка рожба притисна в туптяща гръд,
молитва зашептя побелял старец във расо.
Пушки гърмят, на умряло камбани вият,
ятаган грозен бясно коли старо и младо.
Зло прелива в реките, в реките от смърт,
черен лебед от там тъй жадно отпива.
Балет ездачи, насред жар от здрач,
семената на живота бързо изкълваха.
Сам вятърът извя навред стонове плач,
до гроб еничари на врага се кълняха.
© Слав Петров All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
