Игра
Тази игра е фалшива.
И уморителна.
Надушвам играта.
На теб ти е хубаво да скривам
пръсти в косата ти,
да ти казвам "чаровен"...
Аз ти пращам целувки въздушни,
ти ги улавяш...
И всичко все е наужким.
Но съм наживо невидима.
Тази игра е играна.
До скука и знам правилата.
Щом отстъпя на крачка
непристъпна става земята
Гласът ти е морски възел.
Не ме стигат очи.
А ръцете ти избледняват.
Аз съм разбъркан пъзел.
Той не се реди
във време на паника.
Правила наизуст.
Махни ги! Махни и играта!
Стига с това: "Дами канят!"
Аз съм съществена.
Имам пулс.
Ако е обич само, нека остане!
© Миглена Цветкова All rights reserved.
