Feb 8, 2011, 12:29 AM

Игра

  Poetry » Love
675 0 1

Искаш да играем на котка и мишка.

Но търпението ми, знай, е с тънка нишка.

Лесно се къса и може от раз,

ти да си аут, а аз да съм пас.

 

Познавам играта. Добре я владея.

Но да съм губеща, не, не умея.

Ти все да бягаш. Аз да те гоня.

Нямам нито време, нито пък воля.

 

Прекалено самоуверен ти не бъди!

Че апетитът ми към тебе може да се изпари.

Играта е забавна, щом не се проточва.

И накрая има награда, която се връчва.

 

Ако ще играем, спазвай правилата!

Ако не - Адиос! Изтече ти мандата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Де да можех и аз така....ама нали съм Скорпион, измъчвам себе си.Харесвам интересния ти стих и играта, която владееш!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...