8.02.2011 г., 0:29

Игра

678 0 1

Искаш да играем на котка и мишка.

Но търпението ми, знай, е с тънка нишка.

Лесно се къса и може от раз,

ти да си аут, а аз да съм пас.

 

Познавам играта. Добре я владея.

Но да съм губеща, не, не умея.

Ти все да бягаш. Аз да те гоня.

Нямам нито време, нито пък воля.

 

Прекалено самоуверен ти не бъди!

Че апетитът ми към тебе може да се изпари.

Играта е забавна, щом не се проточва.

И накрая има награда, която се връчва.

 

Ако ще играем, спазвай правилата!

Ако не - Адиос! Изтече ти мандата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Де да можех и аз така....ама нали съм Скорпион, измъчвам себе си.Харесвам интересния ти стих и играта, която владееш!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...