8.02.2011 г., 0:29

Игра

677 0 1

Искаш да играем на котка и мишка.

Но търпението ми, знай, е с тънка нишка.

Лесно се къса и може от раз,

ти да си аут, а аз да съм пас.

 

Познавам играта. Добре я владея.

Но да съм губеща, не, не умея.

Ти все да бягаш. Аз да те гоня.

Нямам нито време, нито пък воля.

 

Прекалено самоуверен ти не бъди!

Че апетитът ми към тебе може да се изпари.

Играта е забавна, щом не се проточва.

И накрая има награда, която се връчва.

 

Ако ще играем, спазвай правилата!

Ако не - Адиос! Изтече ти мандата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Де да можех и аз така....ама нали съм Скорпион, измъчвам себе си.Харесвам интересния ти стих и играта, която владееш!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....