Играли си двама на любов.
Не чули предупредителния зов.
Добре вървяла им играта.
Забравили за правилата.
Времето е бързо отлетяло,
като морски вятър ги отвяло.
Дните нижели се като часове,
неусетно не били вече врагове .
Но играта си тече,
живота паяжина тъче.
Никой не се предава.
Борбата продължава .
Докато на финала
не се срещат двама,
здраво хванали се за ръце
и държейки заедно едно сърце .
© Женя Германова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
