Играли си двама на любов.
Не чули предупредителния зов.
Добре вървяла им играта.
Забравили за правилата.
Времето е бързо отлетяло,
като морски вятър ги отвяло.
Дните нижели се като часове,
неусетно не били вече врагове .
Но играта си тече,
живота паяжина тъче.
Никой не се предава.
Борбата продължава .
Докато на финала
не се срещат двама,
здраво хванали се за ръце
и държейки заедно едно сърце .
© Женя Германова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
