В игра на шах все някой побеждава.
По-силният накрая всичко притежава.
По-слабият остава да се чуди,
защо и царят, и царицата загуби.
И ние изиграхме нашата игра
в двубой на чувства между двете ни сърца.
Спечели ти, а за мен остана самота:
изгубих теб и себе си, и всичко на света.
Прощавах повече, и повече горях;
обичах, страдах и не сторих грях.
Разбрах в живота случва се това -
по-влюбеният пада, в игра на любовта.
© Росица Иванова All rights reserved.
Хареса ми!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
