koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Oct 19, 2016, 11:14 AM

Игра с кръвта 

  Poetry » Civilian
342 1 4

От болка в душата ми иде да викам,

защото в сърцето кръвта ми горчи.

По цял ден отчаян в компютъра кликам –

отвсякъде вече тревога звучи.

 

Светът се разпада на хиляди части.

Война се задава за целия свят.

Големите вече не казват си "Здрасти!"

и всеки на другия пак го е яд.

 

Очите нагоре не вдигам към Бога.

Той сякаш не вижда и глух е, и ням.

И глас да надигна аз вече не мога,

че кой ще ме чуе в света ни голям?

 

И страх се надига във всяко огнище,

и бомба е в него, и всяка искра.

Земята е вече взривено летище...

Играе се, Боже, с кръвта ни игра.

 

Небето развява си черната кърпа.

Вечерния залез отдавна кърви.

И, сякаш побъркан, светът се раздърпа

и вече към края си бързо върви.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??