Dec 2, 2022, 11:16 AM

II Пощальон

  Poetry
960 2 4

С чанта пощенска през рамо
пощата разнася –
пощальон наглед е само,
със спокоен глас,
болката навред понася
за да имам поща аз.

 

В буря, дъжд и ураган,
в студ и пек е той нащрек,
вести топли да достави,
радост вред да донесе
или скръб, но във замяна
точно с времето борави,
честен е като дете. 

 

Който гладен е за щастие
или просто глад го гони –
той ще му даде известие
за колети и кашони
пълни с лакомства безкрай.
Благодаря за тоя рай!

 

20.02.2001

 

Из "ЕПоПея на незнайния воин"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...