2.12.2022 г., 11:16

II Пощальон

961 2 4

С чанта пощенска през рамо
пощата разнася –
пощальон наглед е само,
със спокоен глас,
болката навред понася
за да имам поща аз.

 

В буря, дъжд и ураган,
в студ и пек е той нащрек,
вести топли да достави,
радост вред да донесе
или скръб, но във замяна
точно с времето борави,
честен е като дете. 

 

Който гладен е за щастие
или просто глад го гони –
той ще му даде известие
за колети и кашони
пълни с лакомства безкрай.
Благодаря за тоя рай!

 

20.02.2001

 

Из "ЕПоПея на незнайния воин"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...