С чанта пощенска през рамо
пощата разнася –
пощальон наглед е само,
със спокоен глас,
болката навред понася
за да имам поща аз.
В буря, дъжд и ураган,
в студ и пек е той нащрек,
вести топли да достави,
радост вред да донесе
или скръб, но във замяна
точно с времето борави,
честен е като дете.
Който гладен е за щастие
или просто глад го гони –
той ще му даде известие
за колети и кашони
пълни с лакомства безкрай.
Благодаря за тоя рай!
20.02.2001
Из "ЕПоПея на незнайния воин"
© Хел Всички права запазени