Икар
С мечти тъй пламенни горещи.
Жадуваш ти за светлина!
Да топли, гали синевата
изстрадалата ти душа.
Желаеш ти
на хората да кажеш!
Че мечтите са това
което във сърцето топли.
Кръвта на чистата душа.
Мечтата на Икар да литнеш...
Далече в неизследвана земя.
Но докато
нагоре се издигаш...
След теб се чуват гласове.
А тези гласове ревнуват.
Че нямат твоето сърце.
Тогава облаците натежават.
Сълзите парещи текат!?
Разтапят ти крилата нежни.
Който правил си с любов.
И от висините нежно сини,
пропадаш в адски гроб.
А ти надявал си се много...
Че този път Икар ще полети.
Но злобата човешка
пак ни кара!?
Към нас си като кучета
да се държим!
© Ангел All rights reserved.
