Икона
Очите ти, уморени и топли,
пак ме гледат със тази любов,
която още от детските вопли
ми даряваш в живота суров.
Като твоята обич в света няма равна.
Ти си моята чиста душа.
Ти си сълзите, които проливам.
Ти си щастливата моя съдба.
И още си моята вечна икона,
само пред тебе аз скланям глава.
Пред тебе съм грешен, майчице свята,
ти си моята щастлива звезда.
Прости ми, задето през тези години
с думи жестоки пред тебе сгреших.
Мамо, прости ми за това, че сълзите ти
със своята длан не изтрих.
Но аз те обичам толкова силно,
години от своя живот бих ти дал,
за да мога да милвам очите ти сини,
за да мога моята любов да ти дам.
© Емил Стоянов All rights reserved.
