Горещината лизва като огън.
Потапя душите в адския казан.
Отвсякъде се чува тъжен вопъл.
Дихание сред природния капан.

Спасение, сламка в живота горък
съдбата дава като последен блян.
Като отпечатък с разтопен восък
Свети Илия сложи подпис втъкан.

С огнена колесница понесена
по пътя на близко - бременна Луна,
дъждът приятно изненада с грохот.

Така след намесата Божествена
народът отново ведро проумя:
след кладата на ада се вижда брод!