Имах аз хоби любимо –
с него подхранвах мечтата.
Вярвах, че то е значимо
и ще се видя в печата.
Много залагах на него...
С моята лична изява
вярвах суетното "его"
шумна очаква го слава.
В края видях резултата...
сложих го аз на везните.
Тъжно заплака душата
с болката ми на очите.
17 юни 2001
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
Гавраил, така е. Понякога наистина човек се оттегля в техния свят, докато премине някаква неблагоприятна вълна.
Маргарита, радвам се да те видя на моята скромна страница. Благодаря ти за щедрото сърце с което ми даваш тези пет звезди, дано егото да се почувства но върха.
Стойчо, хубав е твоя съвет. Бях превърнал егото в призвание, в продължение на 30 години. Съставях кръстословици. Мислех ще замогна, а то. Консултантите към вестниците имаха навик да пълнят кошчето с тях. Нужни бяха връзки, каквито нямах...
Георги, прав си, поне мечтите не могат да ни отнемат. Без мечти човек трудно може да оцелее.
Ирина, наистина най-добре е да може човек да превърне мечтите в реалност. Трудно е, но не е невъзможно. Много усилия са нужни. Хубаво е човек да има до себе си другарско рамо, което да го подкрепя.
Благодаря ви приятели за коментарите и на тези добавили в любими.