Mar 30, 2019, 9:48 PM  

Илюзии

724 5 7

Имах аз хоби любимо –

с него подхранвах мечтата.

Вярвах, че то е значимо

и ще се видя в печата.

 

Много залагах на него...

С моята лична изява

вярвах суетното "его"

шумна очаква го слава.

 

В края видях резултата...

сложих го аз на везните.

Тъжно заплака душата

с болката ми на очите.

 

17 юни 2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Елена,права си. Красивите илюзии повдигат духа на човека и дават поне временно усещане за щастие.
    Гавраил, така е. Понякога наистина човек се оттегля в техния свят, докато премине някаква неблагоприятна вълна.
    Маргарита, радвам се да те видя на моята скромна страница. Благодаря ти за щедрото сърце с което ми даваш тези пет звезди, дано егото да се почувства но върха.
    Стойчо, хубав е твоя съвет. Бях превърнал егото в призвание, в продължение на 30 години. Съставях кръстословици. Мислех ще замогна, а то. Консултантите към вестниците имаха навик да пълнят кошчето с тях. Нужни бяха връзки, каквито нямах...
    Георги, прав си, поне мечтите не могат да ни отнемат. Без мечти човек трудно може да оцелее.
    Ирина, наистина най-добре е да може човек да превърне мечтите в реалност. Трудно е, но не е невъзможно. Много усилия са нужни. Хубаво е човек да има до себе си другарско рамо, което да го подкрепя.
    Благодаря ви приятели за коментарите и на тези добавили в любими.
  • Най-добре е когато можеш да превърнеш илюзиите в действителност...Те дават тонус,макар и временно...Хареса ми ритмичния ти стих,Иване.
  • Поне мечтите ни не могат да отнемат... освен, ако сами не се откажем от тях...
    Пожелавам ти да продължаваш да мечтаеш, ако трябва напук на реала!
    Поздравявам те.
  • Превърни хоби-то в призвание:
    за полезни знания!😃
  • Ето ти пет звезди. Нахрани егото и превържи душата. Бих ти дала повече, защото заслужаваш, ама няма от къде да ги взема.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...