ИЛЮЗИЯ
1.2K
0
31
Една безкрайна тишина,
във ъгъла сега таи се.
Докосната от този страх,
надеждата от мене скри се.
Превръщам се във шепа прах,
измъчена стоя на прага.
Да тръгна искам, но след мен
тъга безкрайна ще оставя.
В илюзия до днес живях,
стаила бях я във сърцето.
Обичах силно и горях
и влюбена кръжах в небето.
Сега, с прекършени крила,
аз истината днес съзирам.
Не искам вече да тъжа
и бавно в тебе да умирам.
Очите ти така не срещнах,
редувам думи със въздишка.
Ще плача днес, но за последно.
След болка... ражда се усмивка.
© Кремена Стоева All rights reserved.
