Като илюзия... Мина
капка дъжд по синьото стъкло...
и остави тиха... диря...
Страхът я зави със листо...
Преплете се мракът... в дъгата
усмивката хвана сълзата в ръка.
Потропа някой на вратата...
посрещна го самата тишина..
Притича нещо по земята...
препъна се... падна... и полетя...
Уморено погледна Зората...
и Светът... се завъртя...
© Аз All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
