напред в живота да вървя.
Е, понякога боли ме,
но с нея чувствам се жена.
Една любов крепи ме
и събужда в мен мечти.
Не ще позволя на никой
искрицата да загаси.
Знам, илюзията не е вечна,
макар с години продължи.
Ще дойде време безутешно,
съдбата да я разруши.
Но до тогава ще съм жива
и любов ще тръпне в мен.
А после спомен ще остане
да ме крепи в тежък ден.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
