Jun 29, 2012, 9:48 AM

Илюзорната измама

596 0 3

 

Мезетата отрупваха софрата.
Бутилките стоят като гора.
Наздравици се вдигаха стократно
 и най-накрая викнахме: "Ура!"

Стеснявахме се малко отначало.
Отпуснахме се после, след това.
Клокочеше  пред нас виното бяло,
 а после с цяло гърло зарева.

Понесе се нечувана гълчава,
 зафъфлиха пиянските гърла...
Намери всеки търсената слава,
с венци и сан окичихме чела!

И всеки гледаше в полузамая!...
И пееше, през сълзи умилен...
Дори и с враговете си накрая
възторгът бе поравно споделен!

В това бе и пиянската измама.
Но махмурлукът идва след това...
Ти после осъзнаваш свойта драма
и ще те цепи празната глава...
     07.10.1972г. София

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И какво от това?Това е мое произведение и аз мога да правя с него, каквото пожелая.Нито крада, нито злоупотребявам с доверието на някого!Нито имам нужда от съветите на някого!Направил съм го за да си спестя още едно тракане по клавишите.
  • Пиянството на един народ!Поздрав!
  • Линкът под произведението е изтрит. Достатъчно е, че потребителите на ТОЗИ сайт ще го прочетат.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...