През филтъра на
гледната му точка
моногамността
се пречупва
калейдоскопно
насмешливо
в размита илюзия,
принудително
вградена
в лявата половина
на мозъка.
Той я използва,
за да плете
грижливо
своята паяжина,
с която
ще ù върже очите,
докато я води
към сатенени чаршафи,
приютили
хиляди мигове
чисто удоволствие
от изживени
... илюзии.
© Таня Атанасова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
