Има Бог
В живота ми разнебитен,
твърдо зае си мястото.
Започна да го сглобяваш
систематично, на части.
Те бяха се развалили,
излезли извън строя.
Всичко бяха изтрили,
в скапаната съдба, моя.
Сграби ме, разпиля ме.
Подейства ми като дрога.
Разчете ме, разгада ме.
Дори повярвах в Бога.
Непрекъснато, във омая
името ти изричам.
Искам светът да знае-
Боже, как те обичам!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!