Има Бог
В живота ми разнебитен,
твърдо зае си мястото.
Започна да го сглобяваш
систематично, на части.
Те бяха се развалили,
излезли извън строя.
Всичко бяха изтрили,
в скапаната съдба, моя.
Сграби ме, разпиля ме.
Подейства ми като дрога.
Разчете ме, разгада ме.
Дори повярвах в Бога.
Непрекъснато, във омая
името ти изричам.
Искам светът да знае-
Боже, как те обичам!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!