Има ли място за мен
в този свят студен?
Има ли звезди в небето,
които да ми покажат доброто?
Има ли доброта за мен,
когато от злоба народът е заледен?
Всичко ли е тъга и нещастие
или има малко, мъничко благодарение?
Има ли светлина в края на тунела,
има ли някаква искрица, дори и неумела?
Или черна е земята ни и тъжна
и никому вече жизненоважна...
© Румен Величков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
