valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
May 21, 2007, 5:01 PM

ИМА ЛИ СМИСЪЛ?

  Poetry
1K 0 10
Закъде бързаш така, момче,
яхнал тази неземна кола?
Има смисъл живота! А сега поне
отпусни до половина газта...

Всяка грешка ще сложи черта
на красивия хоризонт.
Ще чернее кръста в пръстта
след траурния салон.

Няма да те похвалят, момче,
колко сръчен си бил.
Реката като живот ще тече,
а пътят жесток, мълчалив,

дебнещ поредния млад герой,
педала до дупка натиснал.
Ще го спре той, за вечен покой...
Е, момче, има ли смисъл?...






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • valiordanov (Валентин Йорданов)
    valiordanov (Валентин Йорданов)
    Всяка гадост, за някого е радост....Благодаря ти, този коментар ме радва Цвети.Явно не си човек който сипе само похвали.Такива хора са ценни.
  • sweet_devil (Цвети Захариева)
    sweet_devil (Цвети Захариева)
    Много гаден стих!!!Няма никаква рима!!!!
  • zlati_ival (Златка Вълкова)
    zlati_ival (Златка Вълкова)
    Здравей, Вальо,

    Разбира се, че няма смисъл. Половин час опиянение от шофирането няма цената на загубения човешки живот. Поздрави за стиха и призива!
  • Pustinnocvete (Стами)
    Pustinnocvete (Стами)
    Поздрав за разтърсващия стих!!!
  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Няма смисъл!
    ..................
    Мокър асфалт от дъжд,кал и
    от кръв.
    Следи от задна гума.
    Писък режещ простора.
    Вой на сирена…
    Изведнъж побелели коси.
    На бащата…
    Изцъклен поглед.
    Безсмислени въпроси.
    Защо сега?
    Има ли виновен?
    Дървен кръст и две лалета.
    Толкова е цената на мотора
    “Ямаха”

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0