Има ли вятър такъв,
който във шепи да стисна,
вятър със ягодов дъх,
с глас на шептящи мъниста?
Има ли вятър такъв,
който със здрача присяда
и от светулките вън
пали в косите ми клада,
който ме чака докрай,
който дъгата изцежда
да ме обгърне със шал
от пъстроцветна надежда?
Имаше вятър такъв…
Кой ли при мене довя го?
Духна отвътре навън –
празна след него останах.
© Росица All rights reserved.
Докосна ме.