Има място в съня ми
Отключи си и влез във съня ми -
там, където скрито е бялото,
където кълнят цветовете ми
и реките в стиха, и началото.
И вятърът топъл през зимата
разпилял дъха от косите ми,
и очите ми стоплили сивото,
и докоснали с обич дланта ти.
Знаеш ли, има място в съня ми
за есента и за китната пролет,
за две уморени и тъжни ръце,
дори за тихия, изплашения полет.
За небето скътано в едно сърце,
за изгубените в нищото следи,
за болката в гърдите на дете.
Скрий се в него. После порасни.
© Ани Монева All rights reserved.
