Има нещо
Има нещо тъжно в празните училищни дворове,
нещо носталгично в пожълтелите листа,
гонещи се между пейките и горе
над широките и светли игрища.
Има нещо шепнещо в Септември,
незабравено, недоизказано на глас
във полетата прегарящи от нежност,
със сбогуващи се лястовици в тях.
Нещо топло като шал кашмирен,
шарено като чадър на някой плаж,
занемял и ветровит, умиращ
като във черупка изсушена рак.
Има някаква надежда сладка-
в лунапарка въртележка се върти
и илюзия от фойерверк по-кратка
те зашеметява пак като преди.
© Магдалена Филипова All rights reserved.
