Има нещо, което ме пази

Има нещо, което ме пази,

щом успявах да дишам напук

на човешката силна омраза,

но не вадих душата с памук,

а роптаех и лесно се дразнех

от превзетия менторски тон,

от интриги, довели до дрязги,

лицемерие скрито с поклон.

Не търпях и гневях се от подлост

на  завистник, върлуващ навред,

който спъваше, удряше лошо,

за да мине наперен отпред.

Но забравил се в лесна сполука,

в неочакван прекрасен момент,

се объркваше, сгазваше лука,

и изгубваше своя късмет.

И тогава денят беше празник -

справедливост редеше света

и изглеждаше чуден, напразно,

пообъркваше пак се реда,

щом наглецът, зад мене пролазил,

ме халосваше подло в гърба,

но аз знаех, че нещо ме пази -

твърдоглавата моя съдба.