Има нещо, което ме пази
Има нещо, което ме пази
Има нещо, което ме пази,
щом успявах да дишам напук
на човешката силна омраза,
но не вадих душата с памук,
а роптаех и лесно се дразнех
от превзетия менторски тон,
от интриги, довели до дрязги,
лицемерие скрито с поклон.
Не търпях и гневях се от подлост
на завистник, върлуващ навред,
който спъваше, удряше лошо,
за да мине наперен отпред.
Но забравил се в лесна сполука,
в неочакван прекрасен момент,
се объркваше, сгазваше лука,
и изгубваше своя късмет.
И тогава денят беше празник -
справедливост редеше света
и изглеждаше чуден, напразно,
пообъркваше пак се реда,
щом наглецът, зад мене пролазил,
ме халосваше подло в гърба,
но аз знаех, че нещо ме пази -
твърдоглавата моя съдба.
© Ани Виделова All rights reserved.
