Има те
Има те – какво да искам друго,
какво все още мога да желая?
Очи, които да се вглеждат лудо,
искрата да ме карат да позная.
Да мога да протегна длани
и с допира им само да говоря,
да сетиш трепетите неподбрани
и себе си към тебе да разтворя.
А как ще те прегръщам диво,
поискаш ли го и ми позволиш,
без мисъл – неприлично, неучтиво,
на този грях дали ще устоиш?
Има те – желание безкрайно,
не спирам да се влюбвам в теб,
във всеки ден и все по-трайно…
благодарен за дарения късмет.
© Валентин Илиев All rights reserved.
