Имах те....
http://www.youtube.com/watch?v=HL8k14tXNzM
Имах те, с меда на устните ти лепнещи,
с уханието на салкъмите, дъха ми спиращи,
със безграничното на моето небе синеещо,
докоснало душата ти с крило треперещо.
Доимвах те във нощите си лунни
с пожарите в кръвта си ненаситни,
със огъня на мислите безсънни,
които пареха по тръпнещите устни.
И все се молех тайно на звездите
да ме поискаш, да ти бъда песен,
те знаеха, че просто те обичах
от шепот тих - до крясък вулканичен.
И аз потеглям, време е, че трябва
Любов такава да си остане приказка.
Не бива и не трябва до досада
за нея моята душа да ти разказва.
Във друг сезон ще нацъфтят отново
салкъми и липи, до дъх опиващи,
а седмото небе ще е начало ново
за обич, щом сърцата са нестихващи.
Научи ли я звездната любов, която
в шепите прелива щедро... пребогато.
Ти тръгна, но завръщай се, когато
за моята любов е жадно твойто лято.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
