Имало едно време...
„Имало едно време една проститутка…”
Паулу Коелю „Единайсет минути”
Изкарала поредната почасова заплата,
провлачваш стъпките по улиците тъмни…
Оглеждаш в огледалото не себе си, а непозната -
безизразни очи с горчива болка пълни.
Опитваш със водата да измиеш
калта от мъжка похот, изтезание
и белезите от годините да скриеш
от лазене и нечовешко изпитание…
Във спомените връщаш носталгично
щастливи нотки на отминалата свобода,
наивното момиченце, по детски чисто,
превърнало се в нечие оръжие с цена.
И чакаш трепетно, но все тъй търпеливо,
притискайки клепачите един във друг,
да плеснеш силно със ръце и да откриеш,
че никога не се е стигало до тук...
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
тъй както вятъра самотната липа,
разбираш- във живота няма нищо вечно,
че може да си с хора, но да си сама...
Защото знаеш кой ти липсва,
запитвала си Него неведнъж,
защо ти подари измама...
Трошица хляб от чаканата ръж...
Така е във живота, мила,
дарил си много- мъничко си взел,
но Той ти подари и тази сила,
която на мнозина е отнел!