Имало едно време...
„Имало едно време една проститутка…”
Паулу Коелю „Единайсет минути”
Изкарала поредната почасова заплата,
провлачваш стъпките по улиците тъмни…
Оглеждаш в огледалото не себе си, а непозната -
безизразни очи с горчива болка пълни.
Опитваш със водата да измиеш
калта от мъжка похот, изтезание
и белезите от годините да скриеш
от лазене и нечовешко изпитание…
Във спомените връщаш носталгично
щастливи нотки на отминалата свобода,
наивното момиченце, по детски чисто,
превърнало се в нечие оръжие с цена.
И чакаш трепетно, но все тъй търпеливо,
притискайки клепачите един във друг,
да плеснеш силно със ръце и да откриеш,
че никога не се е стигало до тук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
:* 