Имам аз един въпрос...
ИМАМ АЗ ЕДИН ВЪПРОС
Имам аз един въпрос:
Кой ми вапца котарака
и овеси рибената кост
тамо горе на чардака?
Българка от старо време,
кандидат ново-европейка –
ех, дявол да го вземе,
измръзнах на тази пейка…
Дамаджаната разплетена,
ни истина, ни вино руйно,
хазната - до дъно е ометена
и народът негодува буйно…
Не че пак ще се оплаквам,
нито пък ще протестирам -
от “горе” нищо не очаквам
щот' в неволя се намирам…
Трябвало от друг да вземат
на мене пенсия да ми дадат,
а в Европата ще ни приемат,
когат' паричките си операт…
Ах, веднъж Шенген поне да пусне
от тая дълга, конска литургия,
народът чалга и хоро ще друсне
за евро-атлантическата прокопсия…
На еврокомисарите дали им дреме,
че вълни от недоволство се надигат,
щото виждаме звезди по денно време,
а субсидиите обещани не пристигат?...
От кокошка - ни костчица,
от сън спомен не остава,
в дамаджаната – водица,
картинката ни е мъглява…
Айде холан, оставете
тия детски залъгалки –
я вие вас си оправете,
че всичките сме жалки…
Я посмали, Манго, Маастрихт, Магате;
и децата знаят, че мерките са ялови –
от сън се събудете и на себе си елате,
че грешни са сметките ви капиталови…
Що не абдикирате,
аз съм капитана,
къде се вий намирате,
сгазихте лука и бостана…
Всъщност, исках да ви кажа
спешно от тук да се омитате –
не сте спасители на плажа,
конците все повече оплитате!...
Ех, дано, когато се събудя,
краката ми да са завити,
кошмарите си да прокудя
и осъмнем здрави и честити…
© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.
