Aug 4, 2016, 10:58 AM

Имам да ти връщам ...

  Poetry
549 0 0

 

 

 

 

Ако знаеш как съм ти набрал,

въртоглаво мое време,

за ценностите, които пропиля

и в шеметен въртоп отне ми ...

 

Вярата в доброто

беше здравият ми корен,

който ми разлистваше дървото,

за да мога с вихрите да споря.

 

Сега с корена прояден

от популацията на черно зло,

с вейки ръкомахам жадни,

като всяко съхнещо дърво ...

 

Надеждата, премаляла от употреба,

мокра от сълзи на простора ми виси,

с лъжи и прах в очите захабена,

дали на следващо пране ще издържи ...?

 

Любовта, сглобка на душевните панели,

тя къде е? С този пясъчен бетон

рухват стенички изтънели

в купчинки от кварцов станиол ...

 

Ще ти го връщам, дребен,

със себе си се аз простих,

но докато мога и съм си потребен

ще те бичувам с яден стих ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...