Имам-нямам
Посветено!
Оплакваш ми се, че ти е малко имàнето.
Знам, много повече от мен имаш,
наум ти се присмивам и си мисля: “Да ти имам проблема!”
Мен ме е залюляло такова има-нямане -
десет бала по деветобалната система.
Имах вила, половината я “отвя вятъра” -
- Майната ù! – тухли и керемиди
(не можеш дори да проумееш как с това се примирих).
Получих наследство от баща ми
две-три приказки за живота – истински.
Карах някаква кола, сега нямам,
а толкова много обичам да шофирам,
(гледаш неразбиращо: "На твое място щях да осъдя бившия")
Прегръдка нежна ми остана -
най-скъпия спомен от мама.
Не съм напускала града от доста години,
не от страх - все по финансови причини -
(отговаряш: "Днес парите са всичко!")
спомени детски имам света да зарина -
светли, радостни, морски, щастливи.
Не ходя по приеми и коктейли, но не ми пука –
отвратих се преди време от лакомия, скудоумие и скука.
Ти на "хайлайфа" все за това завиждаш,
измислени хора са твоите днешни кумири,
на дявола си готова душата си да продадеш
за малко пари и фалшива слава.
Още мога да плувам във морето по мрак.
Още мога да построя пясъчен замък.
Още мога да мечтая и да подаря мечта.
А ти?
Бургас, февруари 2010
www.spiritofburgas.web244.com
© Соня Емануилова All rights reserved.
