Имаш си куче?! Или то има теб...
Да заловиш, да задържиш, да подчиниш.
Да превърнеш една душа в бездушност.
Свят за друг върху егото си да градиш
и да си вярваш, че това на него му е нужно.
Да проектираш тесния си кръгозор
върху съдбата на друго същество,
което има своя същност, свой живот.
И да живееш със заблудата, че направил си добро.
Да затвориш вратата за разума в теб,
да си спестиш глупостта "угризение".
Да тъпчеш на място, с мисълта, че караш напред.
Да вярваш в правотата на своето мнение.
Истината, която тегне над теб
е, че ти си самотен.
И самотата поражда копнеж
за друг нечий живот, с твоя споделен.
И копнежът поставя стена от бетон
за безкрайната мъка на този друг някой.
За това, че той жадува свобода и покой,
че любовта се доказва с приятелство.
Може би си чувал за един словоред:
ако обичаш някого, дай му свобода
и, ако той те обича - то на свой ред
теб би избрал за своя съдба.
Защото, кажи, има ли смисъл
да говориш на сковани предмети,
да се вълнуваш, вживяваш, да дишаш
с очакване от тях на ответност.
Помълчи, погледни, помисли.
Потърси във себе си обич.
Осъзнай, егоизма в себе си преглътни.
Бъди приятел - ти можеш!
© Симона Кръстева All rights reserved.
