Да заловиш, да задържиш, да подчиниш.

Да превърнеш една душа в бездушност.

Свят за друг върху егото си да градиш

и да си вярваш, че това на него му е нужно.

Да проектираш тесния си кръгозор

върху съдбата на друго същество,

което има своя същност, свой живот.

И да живееш със заблудата, че направил си добро.

Да затвориш вратата за разума в теб,

да си спестиш глупостта "угризение".

Да тъпчеш на място, с мисълта, че караш напред.

Да вярваш в правотата на своето мнение.

Истината, която тегне над теб

е, че ти си самотен.

И самотата поражда копнеж

за друг нечий живот, с твоя споделен.

И копнежът поставя стена от бетон

за безкрайната мъка на този друг някой.

За това, че той жадува свобода и покой,

че любовта се доказва с приятелство.

Може би си чувал за един словоред:

ако обичаш някого, дай му свобода

и, ако той те обича - то на свой ред

теб би избрал за своя съдба.

Защото, кажи, има ли смисъл

да говориш на сковани предмети,

да се вълнуваш, вживяваш, да дишаш

с очакване от тях на ответност.

Помълчи, погледни, помисли.

Потърси във себе си обич.

Осъзнай, егоизма в себе си преглътни.

Бъди приятел - ти можеш!