Пилеем време, губим безвъзвратно
това, което е със строг лимит
и няма връщане обратно,
в робуването на корема сит,
в преследването на химери,
в интриги, злоба, лична мъст,
забравили, че и клошари, милионери,
сме всички равни... под завивката от пръст...
И да обичаме, да сме щастливи,
забравяме със другото тъй често...
Забравяме да бъдем живи -
Финално казано... и най-уместно!...
24.07.2025.
© Георги Каменов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
