Приказно бяла си, нежна, красива: 

                   очарователен сън на малко дете...

                   Вятърът зимен с походка щастлива

                   горските пътища кротко мете.

                   Навсякъде е толкова бяло - бяло,

                   нереалност, отрупана в сняг.

                   И всичко е вълшебно засияло!

                   Безвремие ефирно, но без бряг...

                   Свят окъпан от бяла радост,    

                   толкова съм влюбен в теб сега!

                   Зимо бяла, изтъкана от неземна сладост,

                   ти прогонваш мойта сивкава тъга...