Приказно бяла си, нежна, красива:
очарователен сън на малко дете...
Вятърът зимен с походка щастлива
горските пътища кротко мете.
Навсякъде е толкова бяло - бяло,
нереалност, отрупана в сняг.
И всичко е вълшебно засияло!
Безвремие ефирно, но без бряг...
Свят окъпан от бяла радост,
толкова съм влюбен в теб сега!
Зимо бяла, изтъкана от неземна сладост,
ти прогонваш мойта сивкава тъга...