Nov 22, 2010, 3:13 PM

In memoriam

  Poetry
919 0 1

Гледам как те слагат в хладната земя,

застинал в съня на вечността.

 

Още чувам смеха ти в часовете на нощта

и спомени смътни изплуват сега.

 

Чаках да се събудя от този кошмар,

чаках да дойдеш при мене засмян.

 

Слънцето показа своите лъчи

и със болка осъзнах, не ще се върнеш ти…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...