Някога улиците се огласяха до късно,
всяко дете беше охлузено и мръсно,
Раните по краката ни нямаха брой,
Индиана Джоунс ни беше герой.
До тъмно тичахме и топката гонехме,
за робинята Изаура сълзи ронехме,
слушахме диско музика на касетофона,
играехме си с шайбата на телефона,
вярвахме, че на джедаите Силата е с нас,
търсехме „Островът на съкровищата“ с компас,
скачахме високо на въже и дама,
не спазвахме забраните на мама, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up