ladydream77hush (Милена Белчева)
53 67
Mar 19, 2009, 1:40 AM

Инсомно 

  Poetry » Love
788 0 4

С него нямах кураж да летя,
но летяхме под обща постеля,
с тебе нямам какво да деля -
имам само какво да споделям -
уморени усмивки и гняв
и за бягства кроежи...
В него виждах суровия нрав,
но и кротката нежност.
Той на мойте деца е баща,
ти - на разни мечти - за какво са ни?
С тебе имаме само нощта
и слова захаросани...
Той ми даде и дом, и уют,
бе готов на геройства...
Ти - единствено пламъка луд
и два мига спокойствие...
С теб се лашкам в безбрежни води,
с него знаех посоката,
с него, знам, ще оставим следи -
с теб - драскулка със нокътя...
За какво си ми - тъй не разбрах -
и какъв ще е краят?
аз със него да бъда избрах,
а от теб...
се нуждая.

© Милена Белчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса!
  • Приятно ми е, че съм ви развълнувала с този стих и благодаря за сетивността ви! За какво е любовта, ако от нея не остават следи-мимолетни, вечни, натъжаващи или възрадващи?
  • Разказваш история, която сигурно всяка жена знае...история за изборът на ума и желанието на сърцето... трогна ме.
  • Милена, искрено се учудвам че това стихотворение е без коментар! Я, погледнете, сложете си очилата! Вярно е, че то разкрива една забранена любов, но кой от нас има сили да го покаже?!. Поздрави от мен не само за куража да кажеш на глас истината, но и да я кажеш по един наистина оригинален и неповторим начин. Прегръщам те за което...
Random works
: ??:??