May 29, 2012, 10:39 AM

Интелектуална собственост ли е

  Poetry » Civic
605 0 0

Дали е творчество, дали съм творец???
Стига. На кой му пука истината къде е.
Балък, бастун, дрипльо или “как смее”.
Щом Ви хареса, четете тука, живеца
зареждайте и Вие, ако искате ламтете,
подбирайте и самите нещо сътворете.
Защо да мразим тези със лампазите?
И те са хора, искат да са властни.
И са, когато ние сме си безучастни.
Защо изобщо други хора мразите???
И всички вечно правят се на святи.
На тяхното място ще бъдат опознати.
Нима със дребните неща в живота
не копираме и ние от тях самите,
за парите не си продаваме душите!?
Страдалци сме впрегнали  хомота,
сами решили, а други уж виновни.
Признайте, че всички сме греховни!
Много се отнесох, да ме прощавате.
Не са те хората - тях не защитавам.
Потресох се, аз искам да раздавам.
От интелекта си защо не раздавате!?
Нима е собственост, нима е вещ?
Май думата “собствен” Ви е гореща!
Зловеща е картинката, как нещо ваше
други променят го и правят по-добре.
Според тях, разбира се, за Вас то не е.
Защо интелектът да не бъде нещо наше?
Каква е радостта за всички други хора,
не могат да го имат, да платят ли е зора.
Да, това е вече друга тема. Прекъсвам.
Интелектуалци, е ли във Вас причината?
Да тъпчем на място. Кому друг е вината?
Знам, читателю, че взех да Ви втръсвам.
То всъщност ние тук си философстваме.
На всички дай ни само да жигосваме.

 Единствено интелигентният е озарен, че няма развитие, без интелектът да е споделен.

 Само интелектуалецът има таз способност, знае какво е негова интелектуална “собственост”.

Vacuum

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Влади Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....