Jan 10, 2006, 5:32 PM

Интериор в бяло

  Poetry
1.4K 0 3

                                           Интериор в бяло

 

 

Безлична стая и прозорец,

през който никой не поглежда.

Живот,разпънат на системи-

едва мъждукаща надежда.

Отправяш стон към Бога,

който е забравил,

че майките не трябва да умират.

А той изпраща брат си на земята

с прошарена брада и бяла манта.

И времето забавя пулс.

И чака с теб във коридора...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...