Nov 4, 2006, 1:38 AM

Intoxication of love

  Poetry
797 0 1

Кое е по-лошо...
На лицето ти да е изписано със ярки букви, че тъгуваш и всички да четат, че душата ти крещи от болка и всички да виждат колко си слаб срещи някакви си чувства, които тровят и техните души.
Или да се криеш зад маска от усмивки коварни като е единствен перфектен план срещу мъката.
Да постигаш много като омайваш всички.
Да ти завиждат, че си щастлив.
Да повярват, че някой е успял да се пребори със самотата.
А нощем да виждаш в огледалото сянката на страхливец,
загубил себе си в живота от лъжи.
да бягаш от всяко чувство...
да бъдеш победен от собствената си хитрост...
 Аз зная, аз мога да избера кое искам, защото от вечност съм изкуствена.
Само луната ми съперничи в лъжите, защото ме подлъгва, че в нея светлината е бедна, а толкова силно отразява милионите блясъци от сълзите горчиви.
 Не ме страх, че си отиваш.
Страх ме е, че ти взимаш душата ми със себе си.
 Не ме страх, че те няма.
Страх ме е, че съм сама, напълно сама със все още парещи рани от спомени страстни.
Не ме е срах, че ме забрави.
Страх ме е, че не съм те забравила и потъвам в бездна от мисли.
 Не ме страх, че те чакам.
Страх ме е, че още търся твоето „Прости”.
 Не ме страх, че ще се събудя в пустош и безсмислие.
Страх ме е, че ти няма да усетиш и капчица от разяждащата отрова на болката.
 Не ме е страх, че умира сърцето ми.
Страх ме е, че няма да ти отмъстя след като се превърна в каменна статуя и ти няма да си пратиш за урагана от мъка.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доста е болезнено!!! Да, любовта го прави с нас Intoxication Понякога е хубава, понякога не Премести и това

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...