Иска ми се да мълча
Иска ми се да мълча.
Поне да се изплача,
да чуя нещо истинско
във шепота на океана.
Иска ми се да заспя -
в съня любов да знача.
Чети по устните ми -
оглушах за двама.
Иска ми се да съм път
и да вървя обратно,
да не ми тежат сълзи,
като река от камък.
Убивам се от страх,
умирам многократно...
Изядох си душата,
сякаш беше залък.
Иска ми се да летя -
за да мога да забравя,
не понасям клетката,
заключена отвън.
Решетъчно крещя,
преди да се изправя,
а бях щастлива, но
сега порядъчно - не съм.
Искам да съм карта
в следващо раздаване,
да съм липсваща
любов за двама души,
не да махам без
посока - за прощаване,
забравена в килер,
като износени ботуши.
© Елица Стоянова All rights reserved.
