Исках да се срещна с Пинче
ИСКАХ ДА СЕ СРЕЩНА С ПИНЧЕ
Тази вечер под луната тръгнах аз самин, че
много исках да се срещна някъде със Пинче.
С Пинче може да се срещне ако иска всеки -
стига само да обича лунните пътеки.
Дали кръгла е луната или сърповидна,
Пинчето е все край нея - като самодива!
Исках с Пинче да се срещна - да я уговоря,
да не пише толкоз тъжно, че разстройва хората!
И не толкоз еротично, дявол да го вземе -
че стресира тъй мъжете, и във частност - мене!
Колкото и да сме страстни или надарени,
с тез, с които тя е била - не можем се мери!
И вървях, а покрай пътя - кал и наводнения,
от които Пинче черпи жар и вдъхновение.
Долових, че е наблизо. В нощното мълчание,
слух напрегнах и се чуха тихички стенания.
Предоргазмени ли бяха или не, не зная.
Но реших да не помръдвам, да стоя и трая.
А Луната любопитна - да се чудиш само:
вместо да залязва, кацна на моето рамо!
И в лъчите й съгледах как там, на тревата,
две тела са се преплели - Ева със Змията!
- Аз омекнах! - някой рече. Дали бе луната?
За проверка аз ръка й пуснах под полата.
Тук ме сполетя плесница! Тъй ме шамароса!
Не защо ме шамароса - туй бе вече ясно,
но с какво ме шамароса - не ми стана ясно?
Мислих, мислих и се чудих, мислих и се чудих,
докогато най-накрая взех, че се събудих!
© Ангел Чортов All rights reserved.
