Исках, ако мога,
да избягам
от себе си, от болката,
от мисълта,
бушуващи и ровещи
душата ми,
превъръщащи я
в клада изгоряла.
Исках още днес
да изкрещя:
Край! Махни се
от сърцето ми!
Бях аз огън, станах
тлееща жарава,
угасвах като спомен,
без ръцете ти.
Исках да избягам.
Не можах.
Тогава в нестинарски танц
ще се превърна,
и с въгленчето малко
в пепелта,
магията пламтяща
ще възвърна!
© Таня Мезева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
