Исках, ако мога,
да избягам
от себе си, от болката,
от мисълта,
бушуващи и ровещи
душата ми,
превъръщащи я
в клада изгоряла.
Исках още днес
да изкрещя:
Край! Махни се
от сърцето ми!
Бях аз огън, станах
тлееща жарава,
угасвах като спомен,
без ръцете ти.
Исках да избягам.
Не можах.
Тогава в нестинарски танц
ще се превърна,
и с въгленчето малко
в пепелта,
магията пламтяща
ще възвърна!
© Таня Мезева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
