24.08.2007 г., 12:50

Исках, не можах

1.1K 0 18

Исках, ако мога,
да избягам
от себе си, от болката,
от мисълта,
бушуващи и ровещи 
душата ми,
превъръщащи  я
в клада изгоряла.

Исках още днес
да изкрещя:
Край! Махни се
от сърцето ми!
Бях аз огън, станах
тлееща жарава,
угасвах като спомен,
без ръцете ти.

Исках да избягам.
Не можах.
Тогава в нестинарски танц
ще се превърна,
и с въгленчето малко
в пепелта,
магията пламтяща
ще възвърна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...