Искам да съм като птица
В небето волно да летя
А не изстрадала душица
По земята грешна да вървя
Искам да съм в облаците бели
Приседнал тих и уморен
Сякаш сред памук къдели
Ще бъда друг и променен
Искам вечер във небето
Да бъда сред блещукащи звезди
Искам да остане в мен детето
Щастливото без сълзи на очи
Искам свобода на воля
Живот назаем докога
Омръзна ми за всичко да се моля
Душата иска свобода...
Събуди се душо моя
Като птица Жар от пепелта
Не унивай изправи се
Разпери крила и полети
Забрави за болки и обиди
Забрави за подлости лъжи
Събуди се душо моя
Знам че много ще боли
И когато те изпепелят отново
Като Феникс се върни
И наново сляпо вярвай
Детското в тебе запази
Събуди се душо моя
Знам по-силна ще си от преди
© Любомир Деничин All rights reserved.
застраховай и крилата!