Apr 4, 2008, 11:27 AM

Искам...

  Poetry » Other
1.3K 0 61

 

 

 

                     Видях...
                     във полето
                     кончета млади
                     да тичат...
                     и все от тогава
                     див полъх
                     от грива
                     към мене долита...
                     и чух...
                     във полето
                     оня шум 
                     от копитца...
                     и все от тогава
                     тишината
                     раздира
                     и пак ме настига...
                     искам...
                     в сърцето
                     кончета млади
                     да зърна...
                     и все си мечтая
                     някога
                     с трепет
                     пак там да се върна...

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...